Българска неврология (Dec 2019)
Приложение на антидот на Дабигатран при венозна тромболиза – собствен опит
Abstract
Все още острия исхемичен инсулт (ОИИ) и трайните увреждания в резултат от него имат сериозни социални последици за обществото ни. Задълбочава се необходимостта от нарастване на полаганите усилия от страна на общопрактикуващите лекари, кардиолозите и невролозите у нас по отношение на първичната и вторичната профилактика на мозъчните инсулти. Вече втора година наблюдаваме стабилно подобрение в данните за специфичната терапия на ОИИ в страната ни, но все още резултатите са далеч от препоръчваните към момента от водещи международни организации за лечение на инсулти като например Европейската организация за инсулти. Директните орални антикоагуланти са широко прилагани за вторична профилактика на исхемичен инсулт при пациенти с ПМ, но при редовен прием са противопоказание за провеждане на интравенозна тромболиза. Това оставя ендоваскуларното лечение единствен шанс за рекализационна терапия при тези болни, но за съжаление в България все още има само 4 лечебни заведения, които могат да го реализират. Основното изискване това да се случи до 6 часа от началото на симптомите на ОИИ прави процедурата неприложима в голяма част от тези случаи. За това наличието на специфичен антидот (Идаруцизумаб) за един от ДОАК (Дабигатран) от една страна прави възможно провеждането на интравенозна тромболиза при тези болни, а от друга дава предимство на Дабигатрана при избора на ДОАК за вторична профилактика. Резултатите от литературната справка при тези случаи, както и тези от практиката ни в нашата клиника, показват сравнима ефективност и честота на усложненията спрямо общата група на болни с интравенозна тромболиза, което дава безспорно основание за придържането към този терапевтичен подход.
