Българска неврология (May 2020)
Лечение на хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия и на синдрома на Guillain-Barre
Abstract
Хроничната възпалителна демиелинизираща полиневропатия (ХВДНП) и синдромът на Guillain-Barre (GBS) се отнасят към групата на автоимунните демиелинизиращи заболявания на периферната нервна система. Известни са различни субтипове на двете състояния, което в някои от случаите довежда до затруднение в терапията. Въпреки че заболяванията могат да завър шат с пълно излекуване, не са редки случаите на инвалидизация и смъртност при пациентите. Лечението на ХВДНП се разделя на начално и поддържащо лечение. Към момента плазмаферезата (РЕ), кортико сте роидите (КС), интравенозният (IvIg) и подкожният имуноглобулин (ScIg) са доказали своята ефективност при лечение на ХВДНП и се считат като първа линия на терапия (6). Интравенозният имуноглобулин (IvIg) и плазмаферезата (PE) са ефективни при синдрома на Guillain-Barre, като показват еднакъв профил на ефективност. Не са доказани други лечения, които да повлияват заболяването. Различни проучвания установяват, че независимо от препоръките на Американската академия по неврология (AAN) и Европейска федерация на неврологичните дружества / Общество по периферна нервна система (EFNS/PNS) голяма част от невролозите проявяват индивидуален подход по отношение на диагностиката и лечението на ХВДНП и GBS, често залагайки на личния си опит и съобразявайки се с цената на медикаментите. Това в някои случаи довежда до погрешно диагностициране на двете състояния, неправилна терапия или лечение в субтерапевтични дози.
