Българска неврология (Oct 2021)
Приложими техники и показатели на диагностичната транскраниална магнитна стимулация в когнитивната невронаука
Abstract
Транскраниалната магнитна стимулация (TМС) е утвърден неврофизиологичен инструмент за изследване целостта на кортикомускулния път при широк спектър от заболявания, свързани с двигателна дисфункция. Това включва, но не се ограничава само до пациенти с множествена склероза, болест на двигателния неврон, Болест на Паркинсон, инсулт и увреди на краниалните нерви. В последните 20 г. нарастна научният интерес и броят на приложимите в клиничната диагностика електрофизиологични изследвания, свързани с доказани абнормности в кортикалните функции при индивиди, засегнати от деменция. ТМС показа висока специфичност при повечето деменции, свързани с паркинсонoви симптоми. Такава специфичност се намира и в някои проучвания с ТМС на пациенти с леко когнитивно нарушение (ЛКН) – за диференциране на неговите разновидности. В литературата вече има данни за разграничаване с ТМС на лицата с ЛКН, предхождaщо Болестта на Алцхаймер (БА). Други показатели, определящи ГАМК-ергичната и глутаматергична трансмисия намират абнормности при пациенти с подлежаща патология от типа на фронтотемпоралната деменция (ФТД). Доказано повишено е нивото на кортикалната възбудимост при БА и при съдовата деменция (СД). Късолатентната аферентна инхибиция (SAI), като функционален показател за състоянието на централните холинергични пътища е нормална при СД и при ФТД, но е потисната при БА. Не се наблюдава промяна в кортикалната възбудимост при ФТД, при Паркинсонова деменция и при Деменция с телца на Леви. При повечето деменции, свързани с паркинсонoви симптоми два показателя на ТМС за ГАМК-ергично кортикално инхибиране са абнормни. Това са късоинтервалното интракортикално инхибиране и контралатералният период на мълчание. Ипсилатералният период на мълчание (показател за целостта на corpus callosum) e абнормен при БА. Сравнително евтините, неинвазивни и лесно приложими техники на ТМС, позволяват използването им като допълнителен маркер за диагнозата ЛКН. Те могат да станат особено актуални за когнитивната наука с възможностите, които предлагат за скрининг на застрашени от деменция рискови групи.
