Българска неврология (Nov 2019)
Национален консенсус за диагностика и лечение на разстройствата на съня и бодърстването
Abstract
Въведение. Сънят е променено състояние на съзнанието, настъпващо естествено и през определени интервали от време, което заедно с будността оформя структурата на циркадния ритъм. По време на съня е значително намален отговорът към външни стимули, волевите движения са потиснати. Отчитат се промени в мозъчната активност, телесната температура, както и в нивата на някои хормони. Архитектура на съня. По време на сън настъпват няколко електрофизиологично отграничими стадии, повтарящи се в цикли. Продължителността на съня е 6-8 часа, като за този период се отчитат 4-6 цикъла с продължителност на всеки 90-110 минути. Във всеки цикъл са за - стъпени в различно процентно разпределение двата основни вида сън: 1. Не-REM сън – разделя се на четири стадия: I стадий е най-повърхностен, човек може да бъде лесно разбуден. Заема 2-5% от общата продължителност на съня. II стадий е най-продължителен (45-55%), сънят е по-дълбок, в ЕЕГ се появяват характерни К-комплекси и сънни вре- тена. III и IV стадии са най-дълбоките, заемат 5-15% от съня и обхващат най-вече първата част на нощта. Реактивността на индивида към екзогенни стимули е значително намалена. В I стадий очните движения са бавни, докато в останалите стадии (II, III и IV) те липсват частично или изцяло. Мускулният тонус намалява постепенно, като в III и IV стадий той е най-нисък. В ЕЕГ се открива бавновълнова активност от тета вълни (4- 7 Hz), а в дълбоките стадии – от високоамплитудни делта вълни (0,5-3 Hz). 2. REM сън – свързан е с бързи очни движения (Rapid Eye Movements), заема 20-25% от съня и количествено е застъпен повече във втората част на съня. Отчита се пълна мускулна атония, в ЕЕГ - нискоамплитудна смесена активност, подобна на тази по време на будност. Съновиденията се образуват основно по време на REM фазата на съня. Златен стандарт в изследването на съня е полисомнографията. Включва регистрация на мозъчната активност посредством ЕЕГ, отчитане на очните движения (електроокулография), мускулния тонус, дихателните усилия, позицията на тялото, сърдечната честота, както и сатурацията с кислород. Допълнително може да бъде включен микрофон за отчитане на хъркане, както и датчици за регистрация на движения на крайниците. Включването на синхронизирано видеонаблюдение към поли сомнографския запис подобрява диагностичната стойност на изследването. Други изследвания са лимитираната полиграфия и тестът за многократно изследване на латенцията на заспиване.
