Българска неврология (Oct 2020)
Сравнителен анализ на промените на моторната и сетивна транскарпална скорост на провеждане при карпал тунел синдром
Abstract
Цел: Да се сравни чувствителността на моторната скорост на провеждане по n. medianus в участъка китка-длан с тази на рутинните сензорни и двигателни дистални латентности и проводимост, използвани в диагностиката на синдрома на карпалния тунел (CTS). Методи: Изследвани са 130 ръце (65) пациенти със съмнение за CTS на възраст 18-65 г. и 50 (100 ръце) съответстващи по пол и възраст контроли. Измервана е двигателна и сензорна нервна проводимост по n. medianus в учатъка китка-лакът (W-E MCV, W-E SCV), както и в сегмента китка-длан през карпалния канал (W-P MCV, W-P SCV), DML n. medianus, дисталната сензорна латентност (SDL) за палеца, трети пръст и медианната половина на безименния пръст при стимулация на n. medianus. Нормалните граници се определят от медианата на нормалните контроли ±2,0 стандартни отклонения (SD). Чувствителността на всеки тест се определя и сравнява. Резултати: От 130 ръце със съмнение за CTS 8 ръце (6,15%) са с нормални неврoграфски параметри, а 122 (93,84%) с поне един абнормен показател. От тези 122 ръце (65,6%) са с абнормен DМL, 88,5% са с промени в W-P MCV и 81,9% за W-P SCV. Чувствителността е 80,3% за D1, 72,1% за D3, 75,4% за D4. Заключение: Моторната скорост на провеждане по n. medianus в участъка китка-длан W-P MCV е лесно осъществима техника за диагностициране на CTS. Потвърждава, че W-P MCV има сходна чувствителност с W-P SCV. При болни с клинични данни за CTS и нормални DML, DSL, комбинацията от W-P MCV и W-P SCV, увеличава процента на електродиагностично потвърден CTS.
