Българска неврология (Oct 2021)
Мозъчна венозна тромбоза при деца
Abstract
Мозъчната венозна тромбоза (МВТ) е рядко заболяване в детска възраст с мултифакторна етиология и вариабилна клинична картина, но със сериозни неврологични последствия и значителна смъртност. Клиничната картина зависи от локализацията и степента на тромбозата, възрастта на пациентите и наличието на подлежащи заболявания. Диагнозата МВТ се потвърждава чрез невроизобразяващо изследване: КТ-венография и МРТ-венография. В статията са представени три клинични случая на деца с мозъчна венозна тромбоза, диагностицирани в МБАЛНП ,,Св. Наум”. Първият случай е на момиче на 11-годишна възраст с идиопатична генерализирана епилeпсия и данни за тромбофилия – мутация в инхибитора на плазминогеновия активатор (PAI-1), хомозиготен носител 4G/4G и мутация на метилен тетрахидрофолат редуктаза (MTHFR-C677T) – хомозиготен носител Т/Т. Пациентката е хоспитализирана в МБАЛНП ,,Св.Наум” със симптоми, характерни за интракраниална хипертензия – главоболие, повръщане, диплопия и данни от офталмоскопия за застойни папили с проминенция около 1,5 D. Магнитно-резонансната томография (МРТ) на главен мозък показва подостра тромбоза на горния сагитален синус и кортикалните вени по церебралния конвекситет двустранно. При детето се проведе противооточна и антикоагулантна терапия като се отчете нормализиране на неврологичния статус и на очните дъна. В проведения контролен МРТ на главен мозък след около 1,5 месеца се визуализира възстановен кръвоток в дуралните синуси и церебралните вени. Вторият случай е на момче на 6 години, при което на фона на гноен отит се изявяват симптоми на повишен вътречерепен натиск – главоболие, съпроводено с еднократно повръщане, и двустранна лезия на n. abducens. Проведената компютърна томография (КТ) показва нормален образ на мозъчния паренхим при данни за мастоидит. Първоначално случаят е обсъден като идиопатична интракраниална хипертензия (ИИХ) до провеждане на МРТ на главен мозък, в която се визуализира тромбоза на десния трансверзален и сигмоиден синус, и на десния югуларен булб. Започната е съответна противооточна и антикоагулантна терапия като 3 месеца след първоначалната изява е отчетено пълно възстановяване на обема на движение на очните булби при частично реканализиране на тромбозиралите участъци. Третият случай е на момиче на 14-годишна възраст с трoмбоза на левите напречен и сигмоиден синус и вътрешна яремна вена на фона на лечение с прогестеронна и естрогенна терапия поради тежка менорагия и изявила се желязодефицитна анемия. Поради синдром на интракраниална хипертензия със силно главоболие, количествени нарушения на съзнанието, флуктуираща сензорна афазия, чрез КТ и МРТ на главен мозък с венография е диагностицирана тромбоза на левите sinus transversus, sinus sigmoideus и vena jugularis interna, както и хеморагичен инфаркт в ляв темпорален дял с едем и компресия на латералният вентрикул. Фактор V на Leiden и протромбин са с нормален генотип, протеин С и S са в норма. Проведена е антикоагулантна, противооточна и антиконвулсивна терапия с отзвучаване на афазията и интракраниалната хипертензия. МРТ след 3 месеца е с частична реканализация на тромбозиралите венозни съдове, с постисхемична глиоза и кисти в левия темпорален дял. Своевременното диагностициране и отдиференциранe на МВТ от други неврологични заболявания, както и започването на адекватна терапия е решаващо за прогнозата.
